Представители на българската литература и книгите им
Игов пише
че е надарил своя герой с биографични и психологически черти на Мьорсо от разказа на Албер Камю „Чужденецът“, както се вижда от изобилието от явни и скрити цитати в текста на „Еленът“.
Всъщност любознателният читател на Игов ще сглоби на страниците на романа му цял пъзел от произведенията на Камю, Томас Ман, Пастернак, Кафка, Толстой и Сервантес.
Поставяйки героя в своеобразен резерват, от който е невъзможно да се излезе, Игов придава на това място черти на нереалност. Това е сън, или „онзи свят“, или омагьосана гора, или дори чиста измислица на автора на анонимния ръкопис. Друга версия, която писателят предлага, предполага, че резерватът е миниатюрен модел на източноевропейския и балканския социализъм, надеждно скрит зад желязната завеса. Тук няма указание за конкретно време, а авторът само загатва, че действието може да се развива в края на 20 век. С една дума, „Елен“ не е от най-лесните книги на българската литература за четене, но това прави още по-интересно да се дешифрират неговите криптирани значения.
Господинов
е сред видните представители на българската литература. Подобно на Теодора Димова демонстрира важна насока в еволюцията на българската литература – от значителното влияние на руската реалистична проза от 19-20 век до съвременните европейски и световни тенденции. Поради вече отбелязаните исторически условия първият наистина голям реалистичен роман на български език „Под игото” на Иван Вазов се появява едва през 1894 г. и последвалото развитие на жанрове и направления не протича както в съседните страни.
Освен това мощният натиск на социалистическия реализъм върху литературния живот на България не породи също толкова мощен ъндърграунд; не се появява и ярка емигрантска литература на български език, което означава, че няма кой да усвои нови техники и стилове.
Това до голяма степен е причината „Естественият роман“, дебютната творба на Господинов, да се смята за първия пълноценен образец на българския постмодернизъм в българската литература.
Филолог по образование, Господинов се насочи към постмодернизма повече поради богатата си начетеност и професионални познания за структурирането на съвременната литература, отколкото в резултат на естественото развитие на националните традиции.
Но още първият опит се оказа голям успех. Макар и да не се е стигнало до Нобеловата награда за книга.
Открийте видни представители на българската литература в BookSpace! Започнете своето литературно изживяване още днес!
