Колко българи купуват застраховки онлайн през 2026 г.?

НакраткоКолко българи купуват застраховки онлайн през 2026 г.? България изостава сериозно от Унгария Анализ на Sofia Times на базата на данни от EIOPA, КФН и националните застрахователни пазари Застраховките постепенно се преместват от офисите към…

Редакция Sofia Times

9 септември 2026

Застраховки

Редакция Sofia Times

Редакцията на Sofia Times подготвя, проверява и публикува новини и практически материали за българските читатели. Колективните текстове излизат под това име. За корекции и въпроси използвайте страницата Контакти.

Колко българи купуват застраховки онлайн през 2026 г.? България изостава сериозно от Унгария Анализ на Sofia Times на базата на данни от EIOPA, КФН и националните застрахователни пазари Застраховките постепенно се преместват от офисите към телефоните и компютрите, но скоростта на тази промяна е различна в отделните европейски държави. България все още разчита значително повече на традиционните канали за продажба, докато в Унгария онлайн покупката вече е много по-масово поведение. Новите данни на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) показват, че през 2025 г. 10% от българските потребители са закупили застраховка единствено онлайн, а други 13% са използвали както онлайн, така и физически или телефонен канал. В Унгария картината е значително различна: 30% са купували застраховка само онлайн, а още 13% са използвали комбинация от онлайн и традиционен канал. Така делът на потребителите, използвали онлайн канал при покупка на застраховка през последните две години, достига 23% в България срещу 43% в Унгария. Разликата е 20 процентни пункта. България: все още доминира традиционният модел Данните са от Flash Eurobarometer на EIOPA за 2025 г., проведен между 14 и 22 май 2025 г. В България са анкетирани 1007 души над 18 години, а за Унгария – 1005 души. На ниво ЕС са проведени 25 846 интервюта. В България:

Канал за покупка на застраховка	Дял
Само онлайн	10%
Само лично/по телефон с агент или брокер	52%
Онлайн + лично/телефон	13%
Не са купували застраховка през последните 2 години	20%
Не знаят/не отговарят	5%

В Унгария разпределението е:

Канал за покупка на застраховка	Дял
Само онлайн	30%
Само лично/по телефон	28%
Онлайн + лично/телефон	13%
Не са купували застраховка през последните 2 години	26%
Не знаят/не отговарят	3%

Тези резултати показват не просто разлика в предпочитанията, а различен етап на дигитализация на застрахователния пазар. В България само 23% от анкетираните са използвали онлайн канал при покупка на застраховка, докато в Унгария този дял достига 43%. Най-голямата разлика не е при онлайн купувачите, а при традиционния канал Особено интересен е другият резултат. В България 52% от потребителите са купували застраховки само лично или по телефона чрез агент или брокер. В Унгария този дял е 28%. Тоест разликата от 24 процентни пункта почти напълно обяснява защо онлайн каналът е по-слабо развит у нас. Това не означава непременно, че българските потребители не използват интернет при избора си. Напротив – потребителят може да търси информация онлайн, да сравнява цени и покрития, но да завърши покупката чрез брокер, офис или телефон. Именно затова е важно да се прави разлика между „онлайн проучване“ и „онлайн покупка“. Какво показват данните за отделните видове застраховки? Тук има важен методологичен проблем. Публичното проучване на EIOPA за 2025 г. измерва каналите за покупка на застраховки като цяло, а не публикува надежден процент „онлайн покупки“ за всеки отделен продукт във всяка държава. Затова не би било коректно да се твърди например, че точно 35% от „Гражданска отговорност“ в България се купува онлайн, ако няма национално представително изследване, което да потвърждава това. Има обаче достатъчно данни, за да се види кои продукти имат най-голям потенциал за дигитална продажба. „Гражданска отговорност“ – най-големият кандидат за онлайн продажби „Гражданска отговорност“ е един от най-масовите застрахователни продукти в България и има характеристики, които я правят естествен кандидат за дигитализация:

стандартизиран продукт;
задължителна застраховка;
сравнително лесно сравними цени;
ежегодно подновяване;
голям брой потенциални клиенти.

По данни за 2025 г. премийният приход на застрахователните брокери по „Гражданска отговорност“ достига 947 млн. лв. Това е най-големият сегмент от брокерския бизнес. Общият пазар на общото застраховане в България през 2025 г. достига около 4,38 млрд. лв., като автомобилното застраховане продължава да има водещо значение. Самият факт, че големи застрахователи и банки вече предлагат изцяло дигитално сключване на „Гражданска отговорност“, показва посоката на пазара. Например продуктът се предлага за онлайн сключване както от Allianz, така и през мобилното банкиране на ОББ. Това обаче все още не означава, че повечето полици се купуват онлайн. Туристическата застраховка вероятно е сред най-дигиталните продукти Туристическата застраховка има още по-силни характеристики за онлайн продажба. Клиентът обикновено:

знае датите на пътуването;
знае дестинацията;
знае броя на пътуващите;
може да избере лимит на покритие;
има нужда от полицата непосредствено преди пътуването.

Затова продуктът е подходящ за покупка в рамките на няколко минути. На пазара вече има множество решения за изцяло онлайн сключване. Застрахователи като Allianz и България Иншурънс например предлагат онлайн туристически застраховки. Но отново: липсва публично национално представително число, което да казва точно какъв процент от туристическите застраховки в България се купуват онлайн. Това само по себе си е интересен извод – дигиталният пазар расте, но статистиката за него все още не е достатъчно детайлна. Домашното застраховане също навлиза онлайн При имуществените застраховки ситуацията е по-различна. Тук продуктът често е по-сложен и клиентът може да има нужда от консултация относно:

вида на имота;
застрахователната сума;
природни бедствия;
кражба;
ВиК аварии;
домашно имущество;
допълнителни услуги.

Въпреки това онлайн продажбата вече е реална възможност. Allianz например предлага изцяло онлайн процес за покупка на имуществена застраховка. Потреблението на този тип продукти обаче остава сравнително ниско в България. В проучването на EIOPA 32% от българите посочват, че притежават застраховка на домакинството, спрямо 62% средно за ЕС. За сравнение, в Унгария делът е 37%. Това е много интересна разлика: България не само има по-ниско проникване на домашното застраховане, но и използва онлайн канал при покупка на застраховки значително по-рядко. Каско – голям пазар, но по-сложен за дигитализация Автомобилното застраховане извън задължителната „Гражданска отговорност“ също има огромен обем. През 2025 г. брокерите са реализирали 897,3 млн. лв. премиен приход по застраховки на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства. Каското обаче е по-сложен продукт. При него значение имат:

стойността на автомобила;
възрастта;
оборудването;
покритията;
самоучастието;
историята на щетите;
понякога огледът на автомобила.

Затова е логично дигитализацията при този продукт да се развива по-бавно от продукти като туристическа застраховка и „Гражданска отговорност“. България срещу Унгария: разликата е впечатляваща Унгарският пазар е особено интересен за сравнение. През 2024 г. унгарският застрахователен пазар достига 1 777,1 млрд. форинта премиен приход, като общозастрахователният бизнес нараства с 13,8%. Но още по-интересна е инфраструктурата около онлайн застраховането. Унгария има силно развити дигитални посредници и сравнителни платформи. Netrisk например е описван като най-големия независим онлайн застрахователен брокер в страната, предлагащ автомобилни, домашни и туристически застраховки. И резултатът се вижда в поведението на потребителите. 30% от унгарците са купували застраховка само онлайн, срещу 10% от българите. Ако добавим хората, които използват комбинация от онлайн и традиционни канали, разликата остава огромна: Унгария – 43% България – 23% Европейският пазар също се движи към онлайн модел Средната стойност за ЕС е по средата между България и Унгария. През 2025 г. 24% от европейските потребители са купували застраховка само онлайн, а 15% са използвали комбинация от онлайн и физически/телефонен канал. Така общо 39% от европейците са използвали онлайн канал при покупката на застраховка през последните две години. България с 23% е значително под това равнище. Унгария с 43% е над него. Разликата показва, че българският пазар все още има значителен потенциал за дигитален ръст. Какво означава това за следващите години? Най-вероятният сценарий не е традиционният брокер да изчезне. По-скоро ще се развива хибридният модел: Google → сравнение → онлайн калкулатор → оферта → консултация → онлайн плащане → дигитална полица. Този модел е особено подходящ за България, където доверието към човешкия посредник все още е високо. Самото EIOPA отбелязва, че дигитализацията на европейския застрахователен сектор е неравномерна и че дигиталните канали все още изостават от физическите и хибридните канали. В същото време EIOPA отчита, че онлайн продажбите се увеличават ежегодно, особено при общото застраховане. Извод: България не е „анти-онлайн“ пазар – просто е по-назад Данните не показват, че българите не искат да купуват застраховки онлайн. Те показват нещо по-интересно. Българският потребител все още използва традиционния канал много по-често, но онлайн поведението вече е достатъчно развито, за да се превърне в сериозен конкурент на физическия модел. Само 10% купуват изцяло онлайн, но още 13% използват комбинация от онлайн и физически/телефонен канал. Това означава, че почти всеки четвърти български потребител вече включва интернет в реалния процес на покупка на застраховка. В Унгария този дял е почти два пъти по-висок. А европейската средна стойност е 39%. Следователно въпросът вече не е дали застраховането в България ще стане дигитално. Въпросът е колко бързо. И ако тенденцията от последните години продължи, следващото голямо преразпределение на застрахователния пазар вероятно няма да бъде между една и друга застрахователна компания. То ще бъде между офиса и екрана. Методология Анализът използва данни от Flash Eurobarometer „Consumer trends in insurance and pension services“ на EIOPA за 2025 г. Проучването е проведено между 14 и 22 май 2025 г. чрез 25 846 онлайн интервюта в ЕС, включително 1007 интервюта в България и 1005 в Унгария. Данните са претеглени спрямо демографските характеристики на населението. Данните за застрахователния пазар в България са базирани на статистика на Комисията за финансов надзор и публикувани анализи на пазара. КФН публикува официалната статистика за общото застраховане към края на 2025 г. Важно: EIOPA не публикува в това проучване отделен процент на онлайн покупките за всеки конкретен застрахователен продукт в България. Затова такива проценти не са изчислявани или представяни като официална статистика.